„Козият рог“ излиза през 1972 година, в силен период за българското кино. По това време вече има школа, има публика и има фестивали, на които български филми се показват редом с чуждите. Филмът на Методи Андонов се появява в този контекст и бързо се превръща в нещо повече от успешна продукция — в канон, който се изучава и до днес.
Методи Андонов е роден на 16 март 1932 година в село Калище, Радомирско. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 година, работи в Бургаския драматичен театър, а от 1959 година — в Сатиричния театър в София, където прави прочути постановки на Радичков, Чехов, Гогол и Вазов. В киното влиза през 1968 година с „Бялата стая“, после идват „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972) и „Голямата скука“ (1973).
Сценарият е на Николай Хайтов, по негов собствен разказ. Хайтов е писател, който познава Родопите отвътре — с техните обичаи, кръвно отмъщение и сурова йерархия, — и това личи във всеки детайл. Той не пише екзотика за чужденеца, а вътрешна история за хора, за които честта е по-важна от живота. Затова филмът няма обяснителни сцени: той приема, че зрителят ще влезе в този свят без пътеводител.