През 1950 година национализираното българско кино има нужда от свой първи игрален филм. Не защото няма филми — има хроники, има и стари ленти, — а защото новата система трябва да покаже, че може да прави пълнометражно кино със собствени сили. Премиерата на „Калин Орелът“ е на 20 март 1950 година в столичното кино „Република“ — на мястото, където днес е Военният театър. Задачата е двойна: да се направи качествен филм и да се докаже, че държавата може да го управлява.
Режисьорът Борис Борозанов е роден на 8 октомври 1897 година в Кратово, Македония. Той е актьор и режисьор с дълъг театрален опит, човек, който познава сцената, но и ограниченията на производството. Идеята да екранизира пиесата на Никола Икономов датира още от 40-те години: Борозанов прави частен опит, който се проваля заради липса на пари, и едва държавата довършва започнатото.
Сценарият е на Орлин Василев, оператор е Васил Холиолчев, музиката е на Парашкев Хаджиев, а филмът е с дължина около 89 минути. Екипът е малък по днешните мерки, но за 1950 година това е сериозна продукция: декори, костюми, снимки в няколко локации и голям актьорски състав. Всичко се прави в условия, в които техниката е оскъдна, а опитът с игрално кино — почти никакъв. Лентата е черно-бяла, както всички български игрални филми до 1956 година.