Българската народна музика разчита на малък набор инструменти, всеки с ясна роля. Кавалът води мелодията, гъдулката я придържа или удвоява, гайдата дава бурдон и непрекъснат звук, тъпанът държи ритъма, а тамбурата добавя акорди. Инструментите не са универсални: те са направени за конкретни размери, строеве и начин на свирене.
Кавалът е дървена надлъжна флейта без клапи. Прави се от явор, слива, орех или череша, като дървото се суши години, за да не се пука. Има седем основни отвора и един страничен, който се затваря с пръст и разширява диапазона. Звукът зависи от вътрешния диаметър и от стената на тръбата, а не само от дължината.
Гъдулката е струнен инструмент с лък и с форма на круша. Тя има три основни струни без прагчета, а при по-големите инструменти под тях минават резонансни струни, които трептят заедно с основните и придават характерния гъгнещ тембър. Изпълнителят държи инструмента на колене или на рамо и свири с къс лък, като често украсява мелодията с трели и глисанди.
Гайдата е система от мех, пискало и тръби. В меха се нагнетява въздух, който излиза през пискалото и през бурдонните тръби, които държат постоянен тон. Каба гайдата е по-голяма, с по-нисък строй, и се свързва с Родопите; джура гайдата е по-малка и по-висока и е характерна за Тракия. Гайдарят не спира да диша — той натиска меха с лакът.