Радиото е първата масова медия, която прави музиката достъпна без плоча. Първите предавания в България са през 1929 година, когато група инженери начело с Георги Вълков построяват 60-ватов предавател и пускат програма с грамофонни записи на народна музика. През 1930 година започват редовни емисии на „Родно радио“, преименувано през 1934 на Радио „София“.
На 25 януари 1935 година цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването става държавна собственост. За първи главен ръководител е назначен поетът Сирак Скитник, а радиото се превръща в институция с оркестър, хор и собствена програма. Броят на приемниците расте бързо — от около 8000 през 1934 до близо 110 хиляди през 1941 година.
Музиката е основното съдържание още тогава. По данни от 1940 година 71% от програмата е музика: 23% сериозна, 21% лека, 15% танцова и 13% народна. Това означава, че радиото е едновременно концертна зала, танцова площадка и училище по вкус. За мнозина то е единственият начин да чуят симфоничен оркестър.
След войната структурата се затвърждава. Българското национално радио изгражда две национални програми — „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, — симфоничен оркестър, детски хор и големи студиа. Записите, направени там, влизат в „Балкантон“ и обратно, а музикантите често работят и за двете институции. Така радиото се превръща в пазител на архива.