Първите записи на българска музика са дело на чужди фирми. В началото на XX век западноевропейски компании изпращат екипи и записват местни солисти и ансамбли, а плочите се произвеждат извън страната. Българският пазар е малък, но любопитен, и това е достатъчно, за да има редовна търговия със записи.
Първата местна инициатива е на Алберт Пинкас, който през 1931 година създава „Лира рекорд“. Фирмата записва матрици в Берлин и Букурещ и тиражира плочи в София с две ръчни преси. Малко по-късно „Симонавия“, основана от Симеон Петров, изгражда първата българска фабрика със затворен цикъл и издава плочи с етикет „Орфей“.
След войната държавата събира дейността на едно място. През 1945 година инженер Димитър Кулев създава първото специализирано студио, а през 1950 година към радиото възниква „Радиопром“. През 1952 година всичко се обединява в „Балкантон“: запис, галванизация, матрица, преса и печат на обложка. Така един комбинат може да направи плоча от началото до края.
Технологията определя и звука. Първите дългосвирещи плочи излизат през 1958–1959 година, а стерео записите започват през 1963 година и дълго остават рядкост. Записът минава през микрофони, пулт и магнитна лента; след това матрицата се прави чрез галванизация, а тиражът — с преса. Всяка стъпка добавя шум или го отнема.