Европейският фестивален модел идва в България късно и бързо. До 1989 година публичните музикални събития са конкурси или държавни празници; билетът е евтин, а сцената е една. След промяната се появяват първите частни организатори, които гледат на концерта като на продукт с бюджет, спонсори и публика, която плаща.
Джазът в Банско е най-старият жив пример. Фестивалът започва през 1998 година и се провежда всяко лято през август, с концерти на открито, международни имена и български състави. Той показва, че един малък град може да живее от музика седмица в годината, ако има сцена, легла и име, което публиката познава.
„Спирит ъф Бургас“ стартира през 2008 година на централния плаж и за няколко години се превръща в най-голямото лятно събитие в страната. Моделът е западен: няколко сцени, международни хедлайнери, партньорство с музикална телевизия и билети, продавани онлайн. За бургаската публика това е първият досег до фестивал, който не е конкурс.
Каварна избира друга посока — метъла. „Каварна рок фест“ се провежда от 2006 до 2016 година, до 2010 под името „Калиакра рок фест“, и превръща града в дестинация за фенове от цяла Европа. Общината инвестира в имидж, а Алеята на рока с паметник на Георги Минчев показва, че фестивалът може да остави и градско наследство.