Фестивалът започва като скромен конкурс за песни за Черноморието през 1965 година в бар-вариетето на Слънчев бряг. Организацията е на Комитета за култура, а първият директор е Генко Генов — човек с вкус към шоуто и с усет към телевизията. Още от началото идеята е песен, която да се излъчи, а не само да се изпее.
От 1967 година събитието носи името „Златният Орфей“ и влиза в системата на Интервизия — мрежата за обмен на телевизионни програми в Източна Европа. Това дава на фестивала публика извън страната и превръща българската песен в експортен продукт. От 1970 година всички вечери се провеждат в Летния театър, който става символ на фестивала.
Програмата има две части, които работят заедно. Международният конкурс за изпълнители изисква от всеки участник две песни, като едната е задължително от български автор — така чуждата звезда популяризира местна песен. Конкурсът за нови български песни пък дава на авторите място, където наградата означава излъчване, тираж и покана за турне.
Звукът е жив и това е част от авторитета на фестивала. Естрадно-симфоничният оркестър на Комитета за телевизия и радио, ръководен от Вили Казасян, и оркестърът на „Балкантон“ с Димитър Ганев акомпанират на изпълнителите, а беквокали са най-популярните вокални групи — „До-ре-ми-фа“, „Тоника“, „Студио В“. Певец, който не умее да работи с оркестър, веднага се чува.