Рокът пристига в България по каналите на западната култура — плочи, филми, радио и връзки с чуждестранни студенти. В началото на 60-те години в София и в големите градове ученици сглобяват групи с китари, бас и барабани и свирят на английски, защото така звучи оригиналът. „Бъндараците“, създадени през 1962 година от братята Димитър и Иван Милеви, се приемат за първата такава група.
Началото е време на подражание и на ограничения. Западната музика не е забранена, но е подозрителна; дългата коса и тесните панталони стават повод за забележки, а концертите минават през читалища, студентски клубове и летни бригади. Записите се правят рядко и обикновено в студиата на радиото, защото частни студиа почти няма.
„Щурците“ се събират в София през 1967 година и променят правилата, защото започват да пишат собствени песни на български. Кирил Маричков е басист, певец и автор, а групата работи с текстописци и аранжори, които ѝ дават завършен звук. През 1968 година „Бяла тишина“ с Георги Минчев печели първа награда на „Златния Орфей“ — рядък случай, в който рок изпълнение влиза в официалния естраден канон.
През 70-те години се появява пространство за по-сложна музика. „ФСБ“ възниква през 1975 година като студиен проект, чието име идва от „Формация Студио Балкантон“, и работи с дълги инструментални форми, смени на темпо и аранжименти, близки до прогресив рока. Това е музика за слушане, а не за танц, и тя намира публика сред студенти и музиканти.