Оперетата идва в България по два канала: през Виена и през София. Виенският канал е репертоарен — „Прилепът“, „Веселата вдовица“, „Царицата на чардаша“ се играят от гостуващи трупи и от любителски състави още преди Първата световна война. Софийският канал е авторски: български композитори решават, че жанрът може да говори за български герои. Първият успешен опит е „Моралисти“ от Георги Атанасов през 1916 г. — първата българска оперета за възрастни.
Георги Атанасов (1882–1931) е показателен за епохата: пише опери, между които „Борислав“ (1911) и „Гергана“, пише и пет детски оперети, дирижира, преподава. За него жанрът не е по-нисш — той вижда, че оперетата има по-пряка връзка с публиката от „сериозната“ опера и че може да носи същата национална идея, само с усмивка. През 1930 г. създава „Алцек“ — още един опит да се превърне градският бит в сценично действие с музика.
През двайсетте и тридесетте години оперетата е част от софийския развлекателен пазар: частни театри, артистични кабарета, гастроли. Пее се на български, а публиката идва не за да се образова, а за да прекара вечерта. Това е важен факт за историята на българската музика, защото именно тук се създават изпълнители, които после минават към операта, и обратно — оперни певци, които не се срамуват да пеят шлагер.