Софийската филхармония има три рождения. Първият е през 1893 г., когато е създаден Гвардейският оркестър на Негово Височество — духов състав, който свири на дворцови церемонии и на градски празници. Вторият е през 1928 г., когато по инициатива на Саша Попов и с подкрепата на Димитър Хаджигеоргиев се основава Академичният симфоничен оркестър върху малкия студентски оркестър на Държавната музикална академия. Третият е институционален: през 1936 г. оркестърът става държавен.
Идеята на Академичния симфоничен оркестър е проста и трудна: да изведе симфоничната музика от академичната зала до широка публика. За целта са привлечени изтъкнати инструменталисти, а програмите съчетават класика с нови български творби. Първият концерт е на 4 март 1929 г. под палката на Саша Попов. Гост-диригенти през годините са Панчо Владигеров, Асен Найденов, Марин Големинов, Боян Икономов, Димитър Ненов — тоест композиторите сами дирижират своите произведения, което за онзи период е и смелост, и реклама.
Оркестърът бързо се превръща в център на музикалния живот. През 1934–1935 г. дружеството издава списание за музикална култура и критика „АСО“ — рядък случай на оркестър, който сам създава своята критическа среда. Концертите се пренасят във Военния клуб и в зала „България“, а публиката се учи да слуша симфония по същия начин, по който се учи да чете — бавно и с повторение. Това е работата, която днес изглежда невидима, защото резултатът ѝ е просто „нормална публика“.