Любомир Пипков е роден на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейство, в което музиката е професия и обществена мисия. Баща му Панайот Пипков е композиторът на „Върви, народе възродени“ — химнът, който българските ученици пеят от 1901 г. и който прави името Пипкови известно преди самия Любомир да напише първата си нота. Бащата обаче иска за сина си „по-сериозно поприще“ и това напрежение — между дълга към публиката и желанието за чисто изкуство — ще съпътства целия му живот.
От 1919 г. учи в Музикалното училище в София при Хенрих Визнер и Иван Торчанов. На шестнайсет години, през 1921 г., пише първия химн на футболния клуб „Левски“ — факт, който днес изглежда анекдотичен, но показва колко рано той разбира как се пише музика, която хората да запомнят. През 1923 г. създава „22 вариации за пиано“, първата му зряла творба. През 1926 г. заминава за Париж със стипендия и остава шест години.
Париж го променя повече от всеки друг български композитор от поколението му. В École normale de musique учи композиция при Пол Дюка — автор на „Магьосникът“ и „Пери“, майстор на оркестрацията и на ясната форма, — пиано при Ивон Лефебюр и слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. Завършва с отличие и награда през 1932 г. Париж му дава не немския тежък контрапункт, а френската елегантност: краткост, прозрачност, уважение към мелодията. По същото време пише Първи квартет (1928), соната за цигулка, песните „Воденичар“ и „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929).