Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, но детството му е в Шумен — град с военен оркестър, цигулари и учители, дошли от Чехия. Баща му е музикант, брат му близнак Любен става цигулар, а самият Панчо свири публично още на седем години. В София учи пиано при чеха Хенрих Визнер и теория при Добри Христов; и двете имена показват пътя на едно поколение — европейска школа, приложена към български материал. През 1912 г. дванайсетгодишният Владигеров заминава за Берлин и остава там, с прекъсване за военна служба, до 1932 г.
Берлинското образование е строго и старо. В Държавното висше училище по музика той учи при Хайнрих Барт и Паул Юон, а после в Академията по изкуствата — пиано при Леонид Кройцер, композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва с отличие през 1922 г. Още студент печели два пъти Менделсоновата награда: първия път за Първи концерт за пиано, втория — за оркестрации на пиеси от „Десет импресии“. Това не е провинциална стипендия, а конкурс, в който участват млади германски композитори; победата отваря врати, които български музикант дотогава не е имал.
Тези врати водят към театъра. Единайсет години Владигеров пише и дирижира музика за постановки на Макс Райнхард в Берлин и Виена — работа, която го учи на сценичен ритъм, на бързина и на умението музиката да обслужва действието, без да става илюстрация. През същите години се появяват Първи концерт за пиано (1918) и Първи концерт за цигулка (1921) — първите творби в тези жанрове, написани от българин, — както и песни по Пенчо Славейков и Пейо Яворов.