Ансамбълът е институция с ясна структура. Има ръководител, който избира репертоара, корепетитор, който свири на репетиции, и групи по възраст. Репетициите са два-три пъти седмично, а представленията са на училищни празници, общински събития и фестивали. Някъде съставът е към читалището, другаде — към училището, а в големите градове — към частна школа.
Обучението започва с тялото, не с песента. Децата учат стойка, стъпка, посоки и начин да се движат в кръг или в редица. Едва след това идват по-сложните хора с подскачане и с неравноделни размери. Музикалната част върви паралелно: пеене наизуст, слушане на инструмент и разпознаване на област по звука. Така хорото и песента се учат като едно умение.
Ползите са и физически, и когнитивни. Хорото развива координация, равновесие и издръжливост, а ученето на текст с непознати думи разширява речника. Има и ефект върху паметта, защото детето трябва да помни последователност от стъпки и да я свързва с музика. Всичко това е придобивка, която остава и след като детето спре да танцува.
Състезателният модел е двойствен. От една страна, той дава цел и дисциплина, а наградите мотивират и ръководители, и родители. От друга, той подрежда съставите и насърчава ефектността. Бляскавите костюми, ускорените темпове и съкратените програми са резултат от жури, а не от традиция. Публиката вижда красиво изпълнение, но не вижда цената.