кръгозорлюбопитството е навик

тема · Музика

Мистерията на българските гласове

Хор от радиото, швейцарски записи и „Грами“ за музика, която не е поп

Тема 780 от 1050 · 209 думи · около 1 мин четене

Идеята за професионален женски хор не е случайна. След 1944 година държавата създава ансамбли, които трябва да покажат народното изкуство като национално богатство. Хорът към радиото е част от тази политика: той изпълнява обработки, а не автентични записи, защото сцената и микрофонът изискват друг тип организация. Певиците са наети, обучени и подредени по гласове.

Обработката е ключовата дума. Композиторът взима селска песен и я подрежда за женски състав: разпределя мелодията, добавя втори глас, определя динамика. Така песента става изпълнима от двадесет души, но губи вариантите си, защото на сцената има само една версия. Това е цената на професионализма и тя е съзнателна.

Звукът на състава е разпознаваем заради три неща: открития глас без вибрато, високата теситура и начинът, по който интервалите се трият. В западната хорова традиция дисонансът се разрешава; тук той често остава и точно това създава усещането за древност. Слушателят не може да каже защо звучи странно, но го разпознава веднага.

Марсел Селие не е продуцент на поп музика, а изследовател. Той записва състава в Швейцария и издава плоча със собствени средства, защото вярва, че тази музика има пазар извън България. Плочата излиза през 1975 година и първоначално остава в тясна среда. Единадесет години по-късно преиздаването ѝ променя всичко: тя влиза в класации и прави хора известен.

Задача

Сравни селски запис и хорова обработка на една и съща песен — какво се губи и какво се печели?

Още по темата

Върти рулетката · Дуел срещу приятел