Кавалът няма мундщук и няма клапи, което го прави едновременно прост и труден. Звукът зависи от това как въздухът се реже в ръба на отвора, а не от механизъм. Ето защо всеки изпълнител има собствен тембър: един звучи меко и закръглено, друг — остро и напрегнато. Инструментът не се купува готов и не се настройва с винт; той се настройва с дъх и с положението на устните.
Дървото определя характера. Дрянът дава твърд и ярък тон, сливата — по-мек, черешата — светъл, а ясенът — плътен. Майсторът избира парче без чепове, суши го години и едва после го пробива. Отворите се правят с гореща игла или с бургия, а разстоянието между тях се мери според дължината на тръбата. След това инструментът се проверява на слух и се донаглася.
Техниката има няколко нива. Начинаещият държи равен тон и покрива дупките плътно; напредналият работи с диафрагмата, с ъгъла на устните и с микроинтервали, които не съществуват в темперирания строй. Има и похвати, които имитират човешки глас или въздишка, а в бавните родопски мелодии всеки тон се украсява с провлачване, форшлаг и трептене.