Гайдата се строи на части и всяка част има име. Мехът е ушит от козя кожа, обърната с козината навътре, и се затваря плътно, защото иначе въздухът излиза. В него влизат три тръби: една за нагнетяване, една мелодична и една бръмчаща. Мелодичната се нарича гайдуница и има отвори за пръстите; бръмчалката няма отвори и свири само един тон, който не се променя.
Материалите са прости, но изборът им е важен. Гайдуницата се прави от дрян, слива или череша, защото тези дървета дават твърда и права дървесина. Мехът иска кожа от младо животно, обработена така, че да не пука при притискане. Всичко това означава, че гайдата е изделие на майстор, а не на фабрика, и че цената ѝ е била висока за едно селско домакинство.
Свиренето е физическа работа. Гайдарят нагнетява въздух, притиска меха с лакът и управлява налягането, така че тонът да не трепва. Ако натискът е слаб, звукът пада; ако е силен, инструментът „писука“. Затова добрият гайдар се познава не по бързината на пръстите, а по стабилността на тона — по това, че бръмчалката не мени височина, докато мелодията се движи.