Георги Господинов е роден през 1968 година в Ямбол и влиза в литературата като поет. „Лапидариум“ (1992), „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003) са книги, в които вещите и думите имат еднаква тежест. Още от началото го интересува не голямата история, а начинът, по който тя се настанява в чекмеджетата на един дом. Поезията му е по-скоро инвентар, отколкото изповед: изброяване на предмети, думи и жестове, които държат един свят.
„Естествен роман“ (1999) е първият му роман и той не прилича на роман. Състои се от къси фрагменти — списъци, спомени, определения, миниатюри, — които заедно образуват разпад на едно семейство и на един свят. Действието е слабо, атмосферата е силна. Книгата се превърна в ориентир за поколението, което дебютира след 1989 година, и е най-превежданата българска книга от този период. Списъкът при него има функция: той показва какво остава, когато идеологията си отиде — буркани, ключове, снимки, билети.
„Физика на тъгата“ (2011) прави същото с по-голям дъх. Тук има автобиографичен материал — родители, баба, провинция, социализъм като детство, — но той е обработен така, че личното не се превръща в жалба. Тъгата е представена като физическо явление: има тегло, посока и закон. Това е и причината книгата да бъде разбрана извън България. Тъгата не е настроение, а сила, която действа върху телата и върху сградите.