Емилиян Станев е псевдоним. Човекът зад него се казва Никола Стоянов Станев, роден е в Търново през 1907 година и до края на живота си остава човек на две страни: на природата и на моралния въпрос. По образование е финансист, по служба — чиновник в Софийската община, по навик — ловец. Първата му книга, „Примамливи блясъци“, излиза през 1938 година, когато авторът е на тридесет и една. Работи като чиновник до 1944 година, после известно време е управител на ловно стопанство — биография, която обяснява защо в книгите му мирисът на барут и на гора вървят заедно.
Ранните му разкази са за животни и за гори, но не са приключенска литература. В тях човекът влиза в гората като в чужд дом, където домакините не го чакат. Станев знае как изглежда следа, как се държи куче, кога излиза мечка; това знание прави описанията точни, а изводите — неудобни. Природата при него не утешава. Тя показва колко малко струва човешкото самочувствие. Кучето, конят и мечката при него имат поведение, а не символика.
Повестта „Крадецът на праскови“ от 1948 година е може би най-четената му книга. Мястото е малко, времето е краят на войната, разказвачът е войник, който пази една градина. Срещата с жена, която не е негова, е описана с толкова малко думи, че историите за любов в българската литература рядко изглеждат по-тихи. Финалът е жесток, но насилието в него не идва от злодей, а от обстоятелство. Филмът от 1964 година затвърждава славата на повестта. Любовта тук не е обявена; тя се разбира от това кой носи вода и кой заключва вратата. Станев вярва, че читателят е достатъчно умен, за да не му се обяснява.