Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 година в Солун. След Балканските войни семейството се мести в София, където той израства и учи. Живее тихо, работи като редактор и преводач, и пише малко — но всяко стихотворение изглежда премислено до последната дума.
Солун е важен за разбирането му. Градът е многогласен — с различни езици, обреди и навици, — и детето израства с усещането, че светът не е подреден в една схема. Когато семейството се мести в София, тази многогласност остава като опит за съжителство на различното, макар поезията му рядко да говори за нея пряко.
Първата му стихосбирка „Прозорецът“ излиза през 1926 година. Още със заглавието си тя обявява посоката: не битка, не любовна изповед, а поглед от стая към света. Прозорецът е рамка — той показва, но и ограничава; точно това двойно значение става основа на цялата му поезия.
Стихосбирката „Прозорецът“ е малка и това е част от смисъла. Далчев не строи цикъл с разказ, а подрежда стихотворения така, че всяко да е самостоятелна стая, а книгата — къща с много стаи. Затова читателят може да влезе отвсякъде; важното е да се вгледа, а не да следва сюжет.