Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле, днес квартал на Стара Загора. Израства в провинцията, но съзнанието му е насочено към големите въпроси на епохата: войната, техниката, града, тълпата. Той е от онова поколение, което влиза в литературата след националните катастрофи и търси нов език, защото старият вече не стига.
След Първата световна война Гео Милев става един от най-активните организатори на литературния живот. През 1919 година основава списание „Везни“ — издание, което отваря българската култура към европейския авангард. Там се появяват преводи, критика и поезия, които дотогава не са имали място у нас.
Заглавието не е случайно. Септември 1923 година е месецът на голямото въстание, чието потушаване оставя хиляди жертви. Поемата не разказва хроника на събитията, а търси език за онова, което не се побира в новинарски отчет — страх, ярост, надежда и после тишина. Затова тя е и политическа, и лирическа едновременно.
Като поет той е експресионист. Не го интересува красивият пейзаж, а състоянието на човека в свят, който се разпада. Неговите стихове са напрегнати, често гротескни; в тях има вик, а не мелодия. Този стил е труден за публиката, но именно той изразява травмата на войната.