Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в Жеравна — село в Стара планина, с китни къщи и стара памет. Този пейзаж остава в прозата му като постоянен фон: балканът, пътеката, овчарят, кръчмата. Но Йовков не е само писател на местния колорит; той пита за неща, които важат навсякъде — за доброто, за вината, за надеждата.
Работи като учител, после става офицер и преживява Балканските войни и Първата световна война. Този опит дава на текстовете му особен тон: в тях има насилие и смърт, но и упорита вяра, че човек може да бъде по-добър, отколкото обстоятелствата му позволяват.
„Старопланински легенди“ (1927) е книга за миналото, което не е мъртво. Хайдути, овчари и стари хора разказват истории, в които приказното и реалното се смесват. Йовков използва легендата не за бягство от настоящето, а за да покаже как общността пази своя опит и своя морал.
„Вечери в Антимовския хан“ (1928) е устроена като сбор от разкази, които героите си разказват. Слушането става основно действие: човекът се познава по това как разказва и как слуша. Тази форма позволява на автора да съчетае хумор, тъга и философия, без да изневерява на живота.