Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов, роден на 18 юли 1877 година в Байлово, близо до София. Израства в село, учи в гимназия, работи като учител и чиновник. Този опит му дава нещо, което не се научава от книги: познание как живее човек, когато има малко земя, малко пари и много работа.
Първата му книга „Разкази“ излиза през 1904 година и веднага показва, че в българската проза се е появил разказвач с точен поглед. Елин Пелин не описва селото като идилия. В разказите му има бедност, завист, дребна жестокост, но и топлина, и способност за жертва. Той не разделя хората на добри и лоши; показва как обстоятелствата ги променят.
„Гераците“ (1911) е повест за разпадането на един род. Старият Геро събира имота с труд и страх, а децата му го разпиляват, защото за тях земята е само наследство, а не смисъл. Конфликтът не е между добро и зло, а между две представи за живота — едната строи, другата консумира. Затова повестта остава актуална и днес.
В романа „Земя“ (1922) същият въпрос се разгръща в по-голям мащаб. Земята е едновременно храна, собственост и съдба; когато стане единствена вяра, тя прави човека твърд, но и сляп. Елин Пелин пише спокойно, без обвинение, и точно това прави текста силен — читателят сам вижда цената.