Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица — град с възрожденска архитектура и с памет за 1876 година. Тази среда дава на поезията му основен мотив: къщата като дом, като памет и като нещо, което може да бъде загубено. Семейството живее скромно, а момчето рано разбира, че светът не е устроен справедливо.
Копривщица не е само роден град, а и мярка за онова, което поетът губи. Къщите с дървени чардаци, дворовете с чимшир и възрожденските икони в стаите се появяват в стиховете му като образ на ред, който вече не съществува. Затова носталгията му не е сантиментална: тя е точна, защото е привързана към конкретни предмети и места, а не към общи думи за „миналото“.
Той учи в София, живее бедно, сменя квартири и работи каквото намери. Публикува в списания и вестници, пише и разкази, но поезията остава главното. Още в ранните текстове се вижда онова, което ще го направи различен: умението да каже много с малко и да не обяснява чувството, а да го остави да се усети от детайла.
В София той води живот на беден интелектуалец — квартири, редакции, разговори до късно. Пише за списания, работи като коректор и преводач, и постепенно се сближава с кръга около символистите. Това обяснява защо в стиховете му има и градска меланхолия, и селска памет: той живее между двете и не избира едната.