Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 година в Трявна. Баща му Петко Славейков е поет, журналист и политик — фигура, която определя обществения климат на епохата. Синът израства сред книги и спорове, но избира да не повтаря баща си: не го интересува публицистиката на деня, а въпросът какво прави една литература голяма.
Следва философия в Лайпциг, където се сблъсква с немската класическа и съвременна мисъл. Връща се с убеждението, че българската поезия трябва да има строга форма и ясна мисъл, а не само чувство. През 1892 година заедно с д-р Кръстев основава списание „Мисъл“ — най-влиятелния литературен кръг в България преди Първата световна война.
В „Мисъл“ Славейков е не само поет, но и критик и редактор. Той защитава идеята за „чистото изкуство“: творбата има собствена стойност и не е задължена да служи на политическа или морална кауза. Тази позиция му носи противници, но и променя начина, по който се говори за литература — вече се пита за композиция, образ и език, а не само за полза.
Той е и преводач, и редактор, но работата му в „Мисъл“ е по-важна от отделните текстове. Списанието дава на младите автори място, където да бъдат обсъждани сериозно, а не снизходително. Така се създава професионална критика — рядкост в култура, в която литературата дълго е била дело на любители и патриоти.