Пейо Крачолов Яворов е роден на 1 януари 1878 година в Чирпан. Ранните му стихове са близо до народната песен и до патриотичната традиция, но още там се чува нещо друго — усет към тъмното, към загубата, към онова, което не се казва докрай. Той не идва в литературата като ученик на школа, а като самоук читател с много силно ухо.
Около 1900 година Яворов вече е част от кръга около списание „Мисъл“. През 1901 година излиза първата му стихосбирка „Стихотворения“, в която се виждат и селските картини, и градската самота. Но поетът не остава в кабинета: той се включва в националноосвободителното движение в Македония, става четник и преживява Илинденското въстание през 1903 година. Този опит променя езика му — става по-суров и по-конкретен.
„Безсъници“ (1907) е книга за нощта, в която човек остава сам със себе си. Тук няма големи декларации; има стая, спомен, любим глас и усещане, че времето минава през човека. Стихотворението „Две хубави очи“ показва любовта като сила, която едновременно дава смисъл и отнема покой. Поетиката е музикална, но не разкрасена: образите са прости, а напрежението идва от паузите.