Ботев живее кратко и това оформя всичко в него. Роден в Калофер през 1848 година в семейството на учителя Ботьо Петков, той получава образование, каквото малцина българи имат — в Калофер и в Одеса — и въпреки това избира живота на емигрант. През 1867 година заминава за Румъния и вече не се връща в България освен с чета. Този избор е съзнателен: той не иска да бъде учител в провинциален град, иска да промени историята.
В Румъния живее от журналистика. Първо е коректор, после издава. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871) излиза само в пет броя, но в тях е почти цялата му публицистика: „Наместо програма“, „Народът — вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Примери от турското правосъдие“. Текстовете са кратки, ядосани и точни; той пише за бедността, за произвола, за лицемерието на „патриотите“, които печелят от патриотизъм.
Сатирата е неговото най-опасно оръжие. През 1873 година ръководи „Будилник“ и печата фейлетоните „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, в които се смее на еснафа, на вестникарите, на политиците и на себеподобните. Смехът му не е добродушен: той е насочен към всички, които говорят за свобода, а живеят от робство. Затова и враговете му не са само турците, а и българите, които им служат.