Добри Чинтулов е пример за това как литературна слава може да се създаде без книги. Роден е през 1822 година в Сливен, в занаятчийско семейство, и още като юноша напуска дома си, за да учи — първо в Търново, после в Букурещ и накрая в Одеса. Там завършва околийското училище и Одеската духовна семинария (1849). Това образование му дава не само езици, но и усет към църковното пеене, който по-късно определя формата на стиховете му.
От 1850 година той е учител в Сливен. Учителството във възрожденския град не е само преподаване: то е църковна борба, читалищна дейност, спорове с гъркоманите, писане на учебници. Чинтулов участва във всичко това и основава читалище в родния си град. Заради стиховете си става неудобен и се премества в Ямбол, където е главен учител до 1861 година; после се връща в Сливен и остава там до 1871 година.
През 1871 година е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград, който изработва устава на Българската екзархия. Това показва, че той е бил обществена фигура, а не само поет. След завръщането си учителства още няколко години, но зрението му отслабва и той напуска. През януари 1878 година, вече полусляп, посреща руските войски в Сливен с реч.