Преди 863 година славянската реч съществува главно в устата. Богослужението се води на гръцки или на латински, а свещеникът, който не знае езика на книгата, е посредник, а не учител. Затова моравският княз Ростислав търси учители, които да обясняват вярата на разбираем език, и Константин-Кирил Философ приема задачата като филологическа: първо описва звуковете, после съставя азбука, после превежда.
Глаголицата е направена точно за тази реч. Тя има отделни букви за носовките, за шушкавите и за африкатите, тоест за звукове, които гръцката азбука не познава. Кирилицата, която днес наричаме „наша“, идва по-късно и е по-близка до гръцкото унциално писмо; тя се налага в Преслав, защото е по-удобна за писане върху пергамент и за преписване на гръцки образци. Двете азбуки не са съперници в началото — те са два инструмента за един и същ език.
През 885 година Методий умира, а учениците му са прогонени от Моравия. Година по-късно Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава намират убежище при княз Борис I. Това е рядък случай в средновековната история, когато изгонените книжовници получават държава: Борис ги разпределя — Климент в югозападните земи, Наум в Плиска — и им дава задачата да обучават свещеници. Теофилакт Охридски пише, че през училището на Климент са минали около 3500 ученици.