Пазарът на изкуство не е магазин, а система. В нея участват художникът, галерията, колекционерът, аукционът, критикът и музеят, и всеки от тях влияе на цената. Творбата има стойност, но цената ѝ се договаря — тя е обществена конвенция, а не измерване на качество. Затова един художник може да струва скъпо без музейна изложба и евтино с нея.
Първичният пазар е продажбата от автор през галерия. Галерията плаща наем, изложби, каталози, транспорт и застраховка, затова удържа комисиона — обикновено между тридесет и петдесет процента. В замяна тя изгражда име, намира колекционери, води архив и пази цените от подбиване. За художника това е партньорство с цена: част от свободата се разменя за видимост и за бавен, но реален растеж.
Вторичният пазар е препродажбата: аукциони, дилъри, частни сделки. Тук цената става публична, но не непременно вярна. Естимейтът е прогноза, а купувачът плаща и премия към нея — в големите къщи тя е около една пета от цената. Рекордът на един търг вдига цените на целия пазар, дори когато творбата не е по-добра от съседната на стената. Непродадените партиди също са сигнал: те показват къде пазарът спира да плаща, дори когато каталогът твърди друго.