Стъклото е странен материал: твърдо е, но не е кристал. Атомите му са подредени като в течност, която е спряла да тече, и точно затова е прозрачно. Пропорцията е проста — пясък, сода и варовик, — но всяка съставка има роля: пясъкът дава силиций, содата понижава температурата на топене, варовикът стабилизира. Без варовик стъклото се разтваря във вода, без сода се топи при температури, недостижими за старите пещи.
Откритието е старо. Стъклени мъниста и малки съдове се правят в Месопотамия и Египет още в третото хилядолетие преди Христа, като формата се строи върху глинено ядро, което после се изстъргва. Римляните добавят духането през метална тръба в първи век преди Христа и това променя всичко: съдът вече не е лукс, а всекидневен предмет, а прозорците и огледалата влизат в къщите. Стъклото става първата прозрачна стена в историята.
Венеция превръща занаята в държавна тайна. През 1291 година работилниците са преместени на остров Мурано — заради пожарите, но и за да не изтича рецептата. Муранските майстори получават привилегии и забрани: да не напускат острова, да не издават тайните. Така се ражда cristallo, безцветното стъкло, което имитира планински кристал и се продава като скъпоценност.