Глината не е един материал, а семейство от материали. Мазната глина се оформя лесно, но съхне неравномерно и се пука; постната държи формата, но е крехка. Затова грънчарят добавя пясък или шамот — вече изпечена и стрива глина — за да намали свиването. В Троянско глината се копае от местни находища и се оставя да узрее седмици, за да се разпредели влагата. Преди колелото има ръка: майсторът меси глината, докато спре да лепне по дланите, и това усещане не се описва с рецепта.
Оформянето на колело е работа на няколко минути, в които стената се изтегля от една буца. После съдът се изравнява с дървена шпатула, оставя се да изсъхне до полусухо и се обръща, за да се оформи дъното. Дръжките се лепят с шликер — рядка глина, която работи като лепило. Тук започва украсата: ангоба, рисуване с шило, отпечатъци с пръст или гъба, релефни капки. Всяка стъпка изисква различно състояние на материала — сухо, полусухо, влажно — и грешка в момента значи пукнатина след печене.
Пещта е втората половина на занаята. Битовата керамика се пече на две нива: първо на около 900 градуса, за да се заздрави тялото, после с глазура при по-висока температура. Оловната глазура дава лъскава повърхност, а медните оксиди — зелено, железните — кафяво и жълто. Днес оловото е ограничено заради здравето, но именно тази рецепта създава палитрата, която разпознаваме. Пещта на дърва не работи равномерно и това оставя следи: лека разлика в тона, малко препичане по ръба.