Витражът е единственото изкуство, което използва светлината като боя. През деня картината се променя с часа, с облака и с посоката на слънцето; вечер, когато зад стъклото е тъмно, тя почти изчезва. Затова витражът не може да бъде сниман „правилно“ — той винаги е в движение и винаги е различен. Това прави витража и труден за музея: една снимка е само свидетелство, а не творбата.
Готическата архитектура създава условията за него. Когато стената се освобождава от носеща функция и се заменя с колони и ребра, се отваря място за големи прозорци. Църквата получава възможност да разказва с образ вместо с текст, а светлината става част от богословието: влиза отдясно, пада върху пода и обозначава времето на деня.
Техниката е проста на пръв поглед и трудна в ръката. Стъклото се реже по шаблон, а парчетата се свързват с оловни пръчки, чиито канали държат и уплътняват. Оловото е едновременно конструкция и рисунка — дебелата линия очертава фигурата и ѝ дава тежест. След това всяко парче може да бъде боядисано с оксиди и изпечено, за да получи плътност и сенки. Работата е бавна. Именно оловото отличава витража от стъклена картина: то държи конструкцията и затова не може да бъде премахнато без риск.