Думата „школа“ в изкуствознанието не означава учебно заведение. Означава кръг от работилници с общ стил, общи образци и общ пазар, свързани помежду си с родство и с обучение. В българските земи това родство е буквално: синът наследява четките, книгите с образци и клиентите на баща си, а с тях и почерка. Затова в една църква могат да се видят икони на дядо, син и внук, които си приличат като подпис.
Банската школа се формира в Банско и Разлога в края на XVIII век. Нейният основател Тома Вишанов–Молера (около 1750–1815) се предполага, че е учил във Виена, и резултатът се вижда: по-мек рисунък, топъл колорит, интерес към пейзажа и към човешкото лице. Синът му Димитър Молеров (1790–1853) връща стила към светогорския маниер, защото поръчителите искат познатото. Школата работи до Балканската война, а сред наследниците ѝ са Симеон Молеров, Михалко Голев и Уста Велян.
Самоковската школа започва с Христо Димитров от село Доспей в края на XVIII век и се превръща в най-продуктивния център. Нейните зографи — Димитър Зограф, Захарий Зограф, Станислав и Никола Доспевски, Никола Образописов, Иван Николов от Продановци — работят в Пловдив, Бачково, Рилския и Троянския манастир и на Атон. Самоков дава и нещо рядко: печатници и работилници за щампи, където Никола Карастоянов и Георги Клинков произвеждат образи на хартия за дома.