Безработицата се мери с определение, а не с усещане. Според Международната организация на труда безработен е човек на работоспособна възраст, който няма работа, активно е търсил през последните седмици и е готов да започне в кратък срок. Който не търси, е извън работната сила — неактивен. Разликата е важна, защото една държава може да има ниска безработица и много хора извън пазара на труда.
В България има два официални източника и те не съвпадат. Националният статистически институт провежда извадково наблюдение на работната сила по методологията на МОТ — пита хората дали работят и дали търсят. Агенцията по заетостта отчита регистрираните в бюрата по труда, тоест тези, които са подали заявление. Първото число е по-надеждно за сравнение с Европа, второто — по-точно за социалните плащания.
Икономистите разделят безработицата на видове, защото причините изискват различни решения. Фрикционната е нормална: хората сменят работа и между двата договора има седмици. Структурната е по-тежка: работните места изчезват в един сектор и се появяват в друг, а уменията не се пренасят. Цикличната следва рецесията. Сезонната е присъща на туризма, строителството и земеделието.
Българската крива е рязка. През 90-те години закриването на неефективни предприятия и загубата на пазари в бившия социалистически блок изхвърлиха стотици хиляди хора на улицата. Безработицата достигна много високи нива в края на десетилетието, после спадна при бума преди 2008 година, отново се вдигна при световната криза и след 2014 година постепенно се сви до едни от най-ниските равнища в Европейския съюз.