Пенсионерка в малък град държи спестяванията си в буркан, защото не вярва на банки. В началото на годината бурканът стига за един ремонт. В края на годината стига за по-малко от половината от същия ремонт, макар банкнотите да са същите и никой да не е влизал в къщата. Тя не е загубила пари; загубила е силата им. Точно това е инфлацията — не нещата стават по-ценни, а парите стават по-малко. Тя е загубила част от спестяването си, без никой да е подписал нищо и без да е имало престъпление.
Причините са две и обикновено работят заедно. Първата е, че твърде много пари гонят твърде малко стоки: когато в обръщение има повече покупателна способност, а производството не е пораснало, цените се покачват. Втората е ръст на разходите — енергия, транспорт, заплати, суровини. Първата е въпрос на парична политика, втората — на реалната икономика, но за домакинството резултатът е един и същ. За домакинството е важно не коя причина е по-важна в учебника, а коя действа в момента, защото реакциите са различни.
Важно е да се разбере кого ощетява инфлацията. Тя не е равномерна: цените на различните неща растат с различна скорост, а доходите — още по-различно. Хората с пари в брой губят, защото банкнотите не се индексират. Хората с активи и с кредити често печелят, защото дългът им остава същият, а стойността на актива расте. Затова инфлацията е тихо преразпределение от спестителите към длъжниците. Затова инфлацията е и политически въпрос: тя променя цените, но и отношенията между хората, които са се разбрали за тях.