В събота пазарът за домати е пълен с еднакви щайги и продавачите се надпреварват кой пръв да викне цена. До обяд цената е паднала с една трета, а следобед две жени прибират щайгите и си тръгват. Никой не е наредил нищо. Всеки е реагирал на това, което е видял на опашката пред себе си. Цената не е била обявена от власт или изчислена от комисия; тя се е получила от стотици дребни решения, взети едновременно. Никой не е знаел цялата картина, а резултатът е бил по-разумен от всеки отделен план.
Търсенето пада, когато цената расте, защото всеки купувач има алтернатива — да купи по-малко, да отложи, да смени стоката. Предлагането расте, когато цената расте, защото по-високата цена прави производството по-изгодно и привлича нови продавачи. Там, където двете се срещнат, има цена и количество. Това не е закон на природата, а описание на поведение, което се проявява по-ясно, колкото по-свободен е пазарът. Затова кривата не е психология на купувача, а описание на това какво прави всеки, когато има избор и когато няма.
Най-важната функция на цената не е парична, а информационна. Тя събира знанието на всички участници на едно число. Продавачът не знае кой е гладен в квартала, купувачът не знае колко е реколтата в друга област, но цената отразява и двете. Затова, когато някой фиксира цена, той потиска сигнал, без да премахва фактите. Резултатът е или дефицит, или излишък, в зависимост от посоката на грешката, и то бързо. Ето защо цената е по-точна от всеки отделен участник и по-глупава от всеки опит да бъде обяснена.