Човек тегли малък кредит за ремонт и избира да плаща минималната вноска по картата, защото „така е по-спокойно“. След година дългът е почти същият, а е платил сума, с която е щял да го затвори. Никой не го е измамил; просто лихвата работи срещу него толкова дисциплинирано, колкото работи и в негова полза, когато парите са негови. Лихвата е цената на времето и тя не прави разлика между посоките. Затова лихвата е нещо, което трябва да се разбира, а не да се избягва — тя е в сметката, дори когато не я виждаш.
Лихвата съдържа три неща. Първо, цена за това, че някой друг се лишава от парите си за известно време. Второ, компенсация за инфлацията, защото парите, върнати след година, купуват по-малко. Трето, премия за риск — че може да не бъдат върнати. Затова лихвите по различните кредити се различават толкова: разликата не е в парите, а в вероятността да ги видиш отново. Ето защо разликата между ипотека и кредитна карта не е в учтивостта на служителя, а в обезпечението и в срока.
Сложната лихва е най-силната сила в личните финанси, защото работи върху резултата, а не върху първоначалната сума. При достатъчно дълъг срок малка разлика в процента дава огромна разлика в резултата. Същото важи и за дълга: колкото по-дълго не плащаш, толкова по-бързо расте това, което дължиш. Поради това картата с минимална вноска е най-скъпият начин да отложиш нещо с няколко месеца. За тази причина най-важното число при всеки дълг не е лихвеният процент сам по себе си, а произведението от процента и времето.