Заплатата изглежда просто число в договора, но зад нея стои пазар. Работодателят купува труд, работникът продава време и умения, а цената зависи от това колко струва замяната на всеки от двамата. Ако на пазара има много шофьори и малко камиони, заплатата пада; ако има много софтуерни фирми и малко програмисти, тя расте. Затова едни и същи часове труд струват различно в София и във Видин.
Върху пазара обаче има законова рамка. Минималната работна заплата се определя с постановление на Министерския съвет всяка година след консултации с национално представителните синдикати и работодателски организации. Тя е долна граница за пълно работно време и влияе на заплатите над нея, защото фирмите подреждат вътрешните си нива спрямо минимума. Ефектът е двояк: пази най-нископлатените, но може да ограничи наемането на хора с ниска производителност.
Брутната заплата се състои от основно възнаграждение и допълнителни плащания. Основното се договаря в трудовия договор или в колективния договор. Допълнителните са за трудов стаж и професионален опит — един процент за всяка година, за нощен труд, за работа при тежки условия и за извънредни часове. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение в работни дни, 75 на сто в почивни и 100 на сто в празнични дни.