Българската икономика е отворена в степен, която често изненадва. Износът и вносът заедно надхвърлят брутния вътрешен продукт, а това означава, че външната търговия не е допълнение към стопанството, а негов двигател. Причината е проста: вътрешният пазар е малък, а страната внася почти цялата си енергия и голяма част от машините и суровините.
Износната кошница е смесица от промишленост и суровини. Машини и електрически съоръжения, мед и медни изделия, лекарства, минерални горива, пшеница, царевица и слънчогледово олио са сред водещите позиции. Много от тези стоки не са български по произход на суровината — те са резултат от преработка, сглобяване или търговия, при която стойността се добавя в страната.
Партньорите са подредени от географията и от собствеността. Германия е най-голям партньор, защото там продават българските заводи, притежавани от немски компании. Румъния е близо и търговията е интензивна, Италия и Гърция са свързани с производство и туризъм, Турция е важен съсед извън Съюза. Общо Европейският съюз дава около две трети от стокообмена.
Търговският баланс по стоки е отрицателен в повечето години. Внасяме повече, отколкото изнасяме, най-вече заради енергията и инвестиционните стоки. Дефицитът не е присъда: той се покрива от износа на услуги — транспорт, туризъм, информационни технологии — и от постъпления от инвестиции и фондове. Затова платежният баланс изглежда по-балансиран от търговския.