Европейското определение за малко и средно предприятие идва от препоръка на Комисията от 2003 година и има ясна цел: да не позволи на големи групи да се раздробяват на стотици фирми, за да получават помощи, предназначени за малки. Затова освен броя на заетите и оборота се проверява и дали предприятието е независимо — дали не е собственост на по-голяма структура. Праговете са три стъпала: микро, малко и средно. Те определят достъпа до програми, но и начина, по който статистиката вижда икономиката.
В България над 99 на сто от предприятията са малки или средни, а мнозинството от тях са микро — с по няколко души. Те дават около две трети от заетостта, но много по-малък дял от износа и от добавената стойност. Разликата е важна: една фирма може да храни семейство, без да създава висока производителност. Затова политиката има две различни задачи — да запази заетостта и да помогне на малцината, които могат да растат.
Правните форми са много и всяка носи различен риск. Едноличният търговец отговаря с личното си имущество, дружеството с ограничена отговорност — с капитала си, акционерното дружество може да търси капитал от много инвеститори. Изборът рядко е само правен: той зависи от данъци, от партньори, от готовността да се поеме риск. Много фирми остават в най-простата форма, защото растежът не е цел, а стабилността — да.