Държавният дълг е натрупаният недостиг на бюджета през годините. Когато приходите не покриват разходите, държавата издава облигации и обещава да плати лихва и главница. По данни на НСИ към края на 2025 година брутният дълг на сектор „Държавно управление“ е 29.9% от БВП – един от най-ниските в ЕС, но с най-бърз ръст за годината.
Пътят дотам не е бил прав. През 1990 година България спира плащанията по външния си дълг, а преговорите с кредиторите продължават години. Уреждането идва с облигации, които намаляват номинала, но връщат достъпа до пазарите. През 2000-те години дългът пада под 20% от БВП, защото икономиката расте, а бюджетите са близо до баланс.
Днес дългът се купува главно от банки, пенсионни фондове и чуждестранни инвеститори. Министерството на финансите издава книжа на вътрешния пазар и на международните пазари, а БНБ води регистрите и извършва плащанията. Средната цена на дълга остава ниска, защото голяма част е емитирана при ниски лихви и с дълги срокове.
Обслужването струва пари. Лихвените разходи са около 1-2% от БВП и зависят от това кога падежират старите книжа. Когато лихвите в еврозоната се вдигнаха, новите емисии станаха по-скъпи, а рефинансирането на падежите постепенно вдига средната цена. Това е бавен процес, който не се вижда веднага в бюджета.