Българска фондова борса се появява в началото на 90-те години, когато държавата търси начин да продаде стотици предприятия. Масовата приватизация с бонове създава акционери в хиляди дружества и така ражда пазар, който никой не е планирал. Първите години са диви: цените се движат от слухове, а информацията за компаниите е оскъдна и често недостоверна.
След 1997 година пазарът се свива. Много дружества се оказват празни, други изчезват след дела, трети се отписват заради ниска ликвидност. Остават банки, телекоми, енергийни компании и няколко индустриални предприятия. Това е причината днес борсата да изглежда малка: тя е наследник на разпродажба, а не на растяща икономика с публични компании.
Индексите показват състоянието. SOFIX стартира на 20 октомври 2000 година с базова стойност 100 пункта и включва 15-те най-ликвидни дружества. BGBX40 следи по-широк кръг компании, BGTR30 – тези с разпръсната собственост, а BGREIT – фондовете за имоти. Всеки индекс има правила за тегло и за свободния дял на акциите в обращение.
Търговията е неравномерна. Банковите акции правят голяма част от оборота, а много книжа не се търгуват месеци наред. Ликвидността е основният проблем: инвеститор, който купи позиция в малко дружество, може да не намери купувач, когато реши да излезе. Затова и цените реагират рязко на малки поръчки.