Ресторант, сметка за четирима, един е ял повече и е пил две бутилки. Другите двама предлагат да се раздели поравно, защото така е по-просто. Въпросът кой колко плаща изглежда дребен, но съдържа цялата тема: какво дължиш на другите, когато никой не те принуждава. Някои биха казали — нищо освен онова, за което си се съгласил. Други — че имаш задължение да си честен дори когато можеш да не бъдеш. Разликата не е в сумата, а в основанията. Разликата се вижда ясно, когато сметката е голяма и никой не проверява.
Айн Ранд дава радикален отговор. Личният интерес не е порок, а рационален принцип: всеки човек има право да живее за себе си, да създава и да се грижи за собственото си съществуване. Алтруизмът, според нея, не е добродетел, а изискване, което прави хората зависими и превръща жертвата в норма. Нейният идеал е независим човек, който не иска нищо чуждо и не дава нищо, което не е избрал. Това звучи сурово, но не е призив за насилие срещу другите. Тя добавя и втори елемент: човекът има право да не бъде жертван за нечия друга цел, дори благородна.
Механизмът е в разграничението между егоизъм и злонамереност. Да живееш за себе си значи да преследваш собствените си цели по правила, които не изискват никой да бъде ограбен. В този смисъл почтен търговец, който печели от добра услуга, е егоист и никой не е ощетен. Обратното — човек, който се жертва постоянно и после мрази тези, за които се е жертвал, — е по-опасен от откровения егоист, защото претендира за морално превъзходство и за плащане. Затова тя разграничава печалбата от присвояването и настоява, че свободата изисква договор, а не милост.