Регистрираш се в приложение за доставка и то иска достъп до контактите, локацията и микрофона. Отказваш — и приложението не работи. Съгласяваш се, без да прочетеш какво точно даваш. Година по-късно получаваш обаждане от непознат номер, който знае името ти, адреса и какво си поръчал. Между тези две събития има верига от обработки, за които никой не ти е казал. Затова е добре да се знаят правата, преди да се появи проблемът, защото тогава няма време да се учат. Личните данни са точно за тази верига и за това кой има право да я вижда.
Законът ти дава няколко права. Да знаеш какви данни се събират и защо. Да получиш копие. Да поискаш коригиране, ако са грешни. Да поискаш изтриване в определени случаи. Да възразиш срещу обработка за маркетинг. Да не бъдеш обект на решение, взето само от алгоритъм, ако то има сериозни последици. Всяко от тези права има процедура: искане, срок за отговор, възможност за жалба. Затова е важно да се знае, че искането не изисква адвокат и не трябва да бъде обосновано, освен с това, че си човекът, за когото се отнасят. Правото не се задейства само.
Отделно има основателни ограничения. Болницата трябва да пази историята ти, за да те лекува. Банката трябва да знае самоличността ти по закон. Държавата събира данни за данъци и за сигурност. Ето защо не всяка обработка е проблем; проблем е обработката без основание, без срок и без знание на човека. Поради това първият въпрос при всяко искане е на какво основание, а не защо ме следите. Следователно е добре да се пита и за срока, защото данни, които се пазят вечно, са риск, а не услуга. Основанието определя дали има нарушение.