Ипотеката е дълг, обезпечен с имот, и в България тя е основният начин домакинствата да купят жилище. Банката отпуска пари срещу вписан залог, а клиентът се задължава да връща главница и лихва в продължение на 20-30 години. Първоначалната вноска обикновено е 15-20% от цената, макар условията да варират според банката, имота и профила на кредитополучателя.
Цената на кредита има две части: лихва и такси. Лихвата често е фиксирана за първите няколко години – между две и десет – и след това става променлива, обвързана с референтен индекс плюс надбавка на банката. Годишният процент на разходите, ГПР, събира двете и добавя задължителните такси, за да даде едно число за сравнение между отделните оферти.
Таксите не са дребна работа. Оценка на имота, нотариални разходи, вписване в имотния регистър, такса за разглеждане, застраховка на сградата – всичко това се плаща предварително и може да достигне няколко процента от сумата. Затова оферта с по-ниска лихва, но с високи първоначални разходи, може да излезе по-скъпа в първите години.
Банките не отпускат без ограничения. Съотношението между кредита и стойността на имота показва колко финансира банката, а съотношението между дълга и дохода – колко от месечните приходи отива за вноски. В последните години БНБ върна тавани около 85% за кредита и 50% за дела на вноските, за да не прегрява пазарът.