Инфлацията не е едно число, а резултат от наблюдение. Всеки месец Националният статистически институт проверява цените на стотици стоки и услуги в магазини, пазари и обекти в цялата страна. Тези цени се умножават по тегла, които отразяват какво реално купуват домакинствата. Полученият индекс показва колко е поскъпнала кошницата спрямо същия месец година по-рано и колко от промяната идва от отделни групи продукти.
За европейски сравнения се използва хармонизираният индекс на потребителските цени, известен като ХИПЦ. Той следва обща методология на Евростат, но не е идентичен с националния индекс: различни са теглата и третирането на жилищата, здравеопазването и административните такси. Затова двете числа могат да се разминават с части от процента, без някое от тях да е грешно.
Базовата инфлация изключва храни и енергия, защото тези цени са най-податливи на шокове – реколта, войни, решения на производители и доставчици. Тя показва по-добре дали натискът е устойчив. Ако базисната инфлация расте, обикновено проблемът е в услугите и заплатите, а не в един лош месец за доматите или в поскъпване на горивата.
Българският опит с хиперинфлация е скорошен. През 1996 година цените се удвояват за месеци, банките фалират, а хората купуват валута и стоки, за да не държат лева. През февруари 1997 година месечната инфлация надхвърля 240%, а за цялата година надхвърля 500%. Валутният борд спира процеса не с кампания, а с правило: пари се издават само срещу валута.