Банковата система в България е малка по брой институции и силно концентрирана. Към 2026 година лицензираните банки са около двадесет и три, а петте най-големи държат над половината от активите. Повечето са дъщерни дружества на чуждестранни групи от Италия, Унгария, Белгия, Гърция и Австрия, а няколко са с български акционери. Тази структура се оформя след 2000 година, когато чуждите банки купуват местни институции.
Мащабът е впечатляващ за икономиката. Активите на сектора надхвърлят 210 милиарда лева към септември 2025 година, а печалбата за цялата 2025 година е около 3.6 милиарда лева. Депозитите на домакинствата растат постоянно, включително когато лихвите са близо до нула. Банките държат и значителна част от държавния дълг, което ги прави важен купувач на правителствени книжа.
Моделът е традиционен: събираш депозит, отпускаш кредит, вземаш разликата, добавяш такси. След 2015 година лихвите падат почти до нула, а конкуренцията се мести към такси, пакети и дигитални услуги. Чистата лихвена маржа се свива, но обемът расте. Когато ЕЦБ вдигна лихвите през 2022-2023 година, българските банки също ги вдигнаха – и печалбите скочиха.
Кредитният портфейл е доминиран от ипотеки и от кредити за предприятия. Лошите кредити, които през 2015 година надхвърляха 20% от портфейла, падат до около 2-3% след чистки, продажби на портфейли и растеж на новия бизнес. Това е рядък успех за страната, макар зад числата да стоят и отписани загуби, и продадени за безценица вземания.