На 25 януари 1879 година княз Александър Дондуков подписва указа за създаване на Българска народна банка – седмици преди Търновската конституция да определи как ще изглежда новата държава. Първоначално банката не е централна в днешния смисъл: тя е държавно дружество, което издава банкноти, приема влогове, отпуска кредити на търговци и обслужва хазната. Първите банкноти излизат в обращение през 1885 година, а клонове се откриват в по-големите градове.
До 1944 година банката живее в ритъма на държавните финанси. Тя пази златния резерв, осигурява валута за външни плащания и покрива военни разходи, което няколко пъти подкопава паричната стабилност. Между двете войни левът минава през стабилизация и нова инфлация, а банката се учи да управлява курс в свят на контроли, клиринги и ограничения.
След 1947 година самостоятелността свършва. Банката се превръща в гръбнак на единната държавна система: предприятията имат сметки при нея, кредитите се разписват по план, а валутните сделки минават през държавен монопол. Търговските банки изчезват като отделни институции. Тази система работи до края на 80-те години и оставя след себе си навици, които после трудно се разграждат.
Двустепенната система се връща в началото на 90-те: БНБ поема паричната политика, а търговските банки – кредитирането. Резултатът е хаотичен. Лошите кредити от плановата епоха, свързаното кредитиране и слабият надзор довеждат до кризата от 1996 година, когато фалират над десет банки, а държавата плаща цената с инфлация и загуба на резерви.