Левът не е измислен в София. През 1880 година Народното събрание приема Закон за правото на рязане на монети, а първите левове излизат от монетарницата в Санкт Петербург година по-късно. Моделът е френски: името идва от лъва в герба, а теглото и пробата на сребърните монети следват Латинския монетарен съюз. Така левът се ражда като конвертируема валута, обвързана със злато и сребро, в свят, в който курсът е въпрос на метал, а не на решение на централна банка.
До Втората световна война левът преживява инфлация, стабилизации и няколко промени на златния паритет. След 1944 година идва ред на държавния монопол: банките се сливат в една система, а валутните операции минават през държавата. Деноминациите от 1952 и 1962 година заличават следите от войната и от колективизацията; официалният курс към долара остава фиксиран и далеч от реалността, а черният пазар поема разликата.
Либерализацията след 1989 година отпуска цените и външната търговия, но не създава доверие. През 1996 година фалират първите банки, вложителите се редят на опашки, а държавата покрива загубите с емисия. Инфлацията преминава в хиперинфлация, бюджетът губи приходи, а правителството не успява да пласира краткосрочни книжа. Към началото на 1997 година системата е на ръба на разпадане и всяко следващо спасяване само потвърждава, че печатницата работи.