Брутният вътрешен продукт се смята по три начина — като производство, като доход и като разход — и в идеалния случай трите дават едно и също число. За България той се изчислява от Националния статистически институт по европейска методология, което позволява сравнение с останалите страни. През 2024 година стойността е около двеста и пет милиарда лева, или приблизително сто милиарда евро — икономика, която е малка по европейски мащаб, но не и по балкански.
Траекторията започва със срив. Между 1989 и 1993 година производството пада с около една трета, а следващите години са на колебания, хиперинфлация и банкова криза. Едва след въвеждането на валутния борд през 1997 година икономиката получава стабилна рамка. От 1998 до 2008 година растежът е сред най-високите в Европа — около пет-шест процента годишно, подхранван от кредити, от строителство и от чужди инвестиции. Този период създава усещането, че догонването е въпрос на време.
Кризата от 2008–2009 година показва колко зависим е този растеж. Кредитният бум се обръща, строителството спира, а безработицата се удвоява. България преминава през спада без банкова криза, защото банките са собственост на западни групи и получават подкрепа от майките си, но цената се плаща от домакинствата с кредити в чужда валута. След 2010 година растежът се връща, но е по-умерен — около два-три процента годишно — и разчита на износа и на европейските фондове.